Защо? Защото мина доста време от последния ми пост и имам нужда да се пообясня и разкажа…

Под влияние на прочетеното до тогава, бях тръгнала по една линия на действие, която претърпя известна ревизия. Смятах, например, че не е важно какви са причините за стигането до това състояние. Сега знам, че всъщност това е важно. Тогава смятах, че разполагам с необходимите знания за излизане от изход от тревожното разстройство (ТР). Сега знам, че това не е било така.

Какво научих междувременно:

1. Причините наистина имат отношение към излизане от състоянието на сТРах.

Не смятам, че игнорирането им помага за бързото възстановяване. Или поне не в дългосрочен план. Защото това, което ни се случва е симптом, сигнал за нещо. Дори може би урок. И ако не се преборим с проблема, можем да потушим симптома за известно време, но е много вероятно след време той пак да се появи.

2. Тревожното разстройство не е толкова състояние, колкото процес.

На пръв поглед, това противоречи на написаното по-горе, нали?

Всъщност, има различни начини да гледаме на тревожността:

- като на болест – бих нарекла това “механичен подход”. Имаме симптоми, преминаваме през медикаментозна и/или психотерапия и продължаваме живота си;

- като на наказание, проклятие и т.н. – “религиозен подход”. Има вероятност да се стигне до ТР именно чрез (и с) чувство за вина. Страдание, през което трябва да преминем поради една или друга причина… (А може би само аз преминах през подобни бълнувания? Не знам.)

- като на състояние – “примиренчески подход”. (“Така е, така ще е.”) Оставам с впечатление, че в поне 90% от писанията по форуми и др. п. се описва някаква обреченост, когато стане дума за ТР. Няма изход, има само ремисии. Не вярвам в това!

- като на процес – “активен подход”. ТР може да бъде тълкувано като фаза на трансформаця, през която трябва да преминем, за да научим нещо, да си дадем някаква пауза може би… Да, има причина да стигнем до тук и само нейното откриване и елиминиране води до успешен изход.

А сигурно има и още много гледни точки! За последната година лично аз минах през тези фази на разсъждение. Вероятно дори в този ред

3. С времето и натрупването на информация паническите атаки отслабват, губят своята власт.

4. Няма универсален метод за справяне с ТР.

Смятам, че симптомите, които съпътстват ТР са всъщност плод на психологически защитни механизми, т.е. реакция, целяща избягване или редуциране на негативните емоционални състояния. И тъй като всеки човек използва такива механизми несъзнателно и в отговор на специфични обстоятелства, откриването на причините за отключването им и изграждането на здравословна реакция са от ключово значение за изход от ТР.

От тази гледна точка, г-н Линден и др. автори, които обещават система за бързо и сигурно избавление от подобни проблеми срещу нескромна сума, са, ако не мошеници, то поне далеееч надвишаващи възможностите си.

Именно през времето на паузата между последния и настоящия ми пост стигнах до тези изводи. Междувременно прочетох някои неща, които смятам да споделя. Не под формата на стъпки. Или поне не строго последователни такива. Защото една малка крачка в страни за някои, може да бъде голяма крачка напред за други. Или назад. Няма значение. ТР е танц, не начин на живот.

И, в заключение, искам само да подчертая, че при всички случаи психотерапията е възможно най-доброто решение. Аз все още не съм започнала такава по най-различни причини. Но определено се чувствам по-добре. Защото знам повече и си дадох сметка за доста неща.

Желая ви попътен вятър и до скоро четене!