Имам толкова много за споделяне, а все не мога и не мога да се наканя да напиша дори и малка част от това! Освен разните малки и големи заетости, с които бях ангажирана, си забраних да пуша пред компютъра. Тегаво! Едно е да си пишеш на спокойствие и да захранваш продуктивността си с топло кафенце и цигарка, а се оказа съвсем друго да тичкаш до терасата през час… Губиш си мисълта, губиш хъс… Абе, тегаво!

Но най-сериозната причина, разбира се, е мързел! Та, представете си, по повод на мързела преодолях мързела си! Прочетох една ужасно интересна статия по темата в Psychology Today , която ми се прищя да споделя.

Кристофър Хсий от Чикагския университет провежда следният експеримент:

На група студенти е раздаден въпросник, като им се дават две възможности – да занесат попълнения въпросник на място, до което има 15-минутна разходка, или да предадат въпросника на място, но ако почакат 15 минути. При предаване на въпросника всеки участник получавал школадче.

68% от участниците предпочели мързеливата опция. За сметка на това обаче, тези, които избрали разходката в последствие съобщават, че се почувствали по-щастливи, отколкото тези, които избрали да чакат.

Това не се дължи само на факта, че щастливите хора принципно биха предпочели да се поразходят. На някои от участниците в експеримента не бил даден избор, а те директно били инструктирани. Резултатите били същите.

Напълно логично – пъти по-приятно е да се пораздвижиш и да имаш усещането, че си уплътнил 15 минути с разходка, отколкото да имаш усещането, че си изгубил 15 минути в чакане.

Какъв е изводът, който Хсий прави в следствие на това – всички имаме силен инстинкт за безделие, но сме по-щастливи, когато сме заети.

Защо обаче сме по-често склонни да следваме инстинкта си за безделие в настоящият момент, избирайки да прекараме почивните дни в разлагане пред телевизора, отколкото да изберем усилието, като например игра/разходка на открито, която би ни донесла повече щастие и удовлетворение в дългосрочен план?

Според Тимъти Сайкил, “отлагачите” биха казали, че задачата, която стои пред тях (задачата, която избягват) е трудна и създава неприятни усещания като тревожност или емоционален стрес. Отлагането на задача е и отлагане на лошото настроение. С др. думи, следваме инстинкта си за безделие, за да се почувстваме добре в настоящия момент. Така, с отлагането на тревожността, се подхранва и навикът на избягването.

Разбира се, тази краткосрочна стратегия има дългосрочна цена. Ако се фокусираме върху краткотрайните си усещания, подкопаваме успеха си в дългосрочен план.

Точно тук експериментът на Хсий има още един интересен момент: ако на участниците било казано, че шоколадчето, което ще получат след разходката е различно (макар и, обективно, не по-добро), мнозинството от тях избирали да походят. Според него, това е доказателство за факта, че ние подсъзнателно се стремим към заетостта и просто се нуждаем от нещо малко, за да се захванем с нея. Следвайки тези си идеи, Хсий често дава на асистента си безсмислени задачи така, че да не стои бездеен и скучаещ. “Знам, че това не е особено етично, но той е щастлив”, казва Хсий.

Как можем да се възползваме от тази информация?

На първо място – напомняйки си, че размерът на щастието е обратнопропорционален на прекараните в мързел и бездействие часове. Дори и само тази истина е много по-силен мотив от получаването на шоколадче, за да се вдигнем от д-тата си и да се отдадем на отлаганите задачи.

Второ – избягването на тревожността може да донесе краткортрайно спокойствие, но за нас самите е много по-градивно да не го правим. Защото, имайки правото на съзнателен и осъзнат избор, неизбежно ще се съгласим, че няколко минути спокойствие не могат да се сравнят с няколко години щастлив и продуктивен живот.

Какъвто и да е заместителя на шоколадчето в края на “разходката”, нека изберем него. За да сме по-усмихнати

Използвани източници:

Jeff Wise, “Aiming for Happiness, and Arriving at Regret”, Psychology Today, 2 September 2010  <http://www.psychologytoday.com/blog/extreme-fear/201009/aiming-happiness-and-arriving-regret> (31  October 2010).