Гледах един репортаж за и против хранителните добавки. Освен че темата ме интересува напоследък,  защото не успявам да открия нещо вкусно без Е-та, бях разтърсена от коментара в края на предаването: “Животът се състои в ядене и притежание…” (цитатът не е точен, но имаше този смисъл) И колко невероятно вярно е това?!

Имах една учителка по музика, която много мразеше някой да влиза със закуска в часа й. Казваше: “Хора, вие се храните, за да живеете. Не живеете, за да се храните!” Тогава ми се струваше забавно. Сега се чудя колко често осъзнаваме това. И колко брутално материален е всъщност материалният свят.

Раждаме се. Социализираме се, за да бъдем подготвени за живота. Учим, за да работим. Работим, за да постигнем нещо в живота… Но какво? Признание, материални ценности? По-хубави дрехи, по-добър компютър, по-уютен дом, по-лъскава кола… За какво? Търсим партньор в живота. Най-добрия за себе си. Поредна илюзия за притежание – моите приятели, моят/а съпруг/а, моите деца, моето семейство…  Мое, мое, МОЕ…

А нима животът не е твърде кратък, за да е толкова скучен и устремен?

И колко често спираме този маратон, за да се насладим истински на цялото това имане?